Заглавието на предходната информация за нашата работа в блога беше измислено или от координаторите на проекта, или от администратора на сайта. Ами какво да направят, когато ние, вторачени в избора на заглавие за нашия филм, забравихме да предложим заглавие на материала в блога. Но днес няма да забравим. Днес то вече звучи така: Yes, Shumen can!
Да! Справихме се. Филмът ни е факт. Завършихме го в събота. Честно казано, надмина очакванията ни.
И как не – след като толкова ни измъчи. Tо не беше свински грип и ваканция заради него, не бяха незапомнени студове и проваляне на външни снимки заради тях, не бяха забрани на родители да не снимаме у тях, не бе влошен срочен успех и спиране на участие в проекта като наказание. Но да гледаме по-философски…
Много интересни неща ни се случиха. Научихме, например, че в Шумен има и арменска църква; разбрахме, че евреите в града ни вече са само едно единствено семейство; не знаехме, че влизайки в джамия, трябва да събуеш обувките си… Неочаквано беше предложението към Славка – една от репортерките – да остане като млада булка в ромския квартал. Много неочаквани неща ни се случиха. Например, докато умувахме по сценария, ни хрумна, че можем да издадем и книга с вицове. Толкова много вицове научихме! За разликите, за приликите, за стереотипите … Ето само един от тях:
“Залитал един човек през пустинята и умирал от жажда. В далечината съзрял оазис. Когато се приближил до него видял, че на брега стои страшен змей. Страх, не страх, щом насреща ни е змей – с него трябва да се бием. И човекът се хвърлил в люта битка с чудовището. По едно време змеят се спрял и го попитал:
– Какво правиш бе човек?
– Бия се.
– Защо се биеш?
– Искам да пия вода.
– Ами като искаш – пий.”
Честно казано, работата с камерата и микрофона се оказа нетолкова фасулска работа. За монтажа – да не 
говорим. Но край – вече го имаме. Нашият филм. 27 безценни минути трепети, любопитства, неудобства, притеснения, самоизяви, самопознания, спорове, нови открития, нови приятелства… Заглавието, което избрахме за филма звучи доста тривиално: “Различни, но заедно” ( но нали трябва да насочва към темата).
По-истинското е другото – онова, което се е скрило в блясъка в очите, във вълнението на душите – “Опит за летене”.
Не, не беше опит – беше “Летене”!
В рамките на кампанията „Различни хора. Една Европа!“, 60 представители на местни организации се събраха в Будапеща, Унгария за да споделят опита си. По време на „Базара на Различието“ България се представи с пъстра маса, която онагледи направеното от 12 партньори по кампанията. Освен споделянето на опит, финалната конференция по кампанията, имаше за цел да популяризира кампанията и го направи в центъра на Будапеща, в един от най-оживените клубове, които подкрепят активисти „Gődőr Club“. Над 1000 цветни отпечатъка от ръце бяха поставени на огромни платна, подкрепящи Толератността. Като част от програмата, група от участниците, присъстваха на футболен приятелски мач между националите на Германия и Унгария. Преди мача, капитаните на отборите също поставиха своите отпечатъци на платното.
